|
Събота, 13 декември 2008
11 - Принципът на доброволността
Стих за запаметяване
“Давайте и ще ви се дава, добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва”(Лука 6:38).
ЦЕЛИ
• Да се запознаем добре с божествения план за християнско настойничество, който е съществувал от древни времена.
• Да увеличим знанието си за различните области на християнското настойничество.
• Да размишляваме за обещанията, които Бог е дал на щедрия настойник.
ВСТЪПЛЕНИЕ
“Ако сърцата на Божия народ бяха изпълнени с любов към Христос, ако всеки църковен член беше изцяло изпълнен с духа на саможертва; ако всички проявяваха пълна сериозност, нямаше да има липса на средства за дом или чуждестранни мисии. Нашите средства щяха да се умножат; щяха да се отворят хиляди врати за полезна работа, а ние щяхме да бъдем поканени да влезем. Ако Божието намерение беше изпълнено от Неговия народ чрез даване на света вестта на милост, Христос щеше да е дошъл на Земята и светиите щяха да са вече посрещнати с „Добре дошли!” в Божия град” („Свидетелства към църквата”, том. 6, стр. 450).
Признаване на Божията собственост
1. Как Свещеното писание говори за Божието положение като създател, собственик и управител на Вселената? (1 Лет. 29:11-14; Агей 2:8; Пс.24:1, 2)
“Има мнозина, които обвиняват Бога в сърцата си, че е суров господар, понеже изисква техните притежания и служенето им. Но ние не можем да занесем на Бога нищо, което да не е Негово. "Всичко е от Тебе", каза цар Давид, "и от Твоето даваме на Тебе" (1 Лет. 29:14). Всички неща са Божии не само по сътворение, но и по изкупление. Всички благословения на този и на бъдещия живот ни се предоставят подпечатани с Голготския кръст” („Притчи Христови”, стр. 362).
2. Във връзка с десятъка, първите плодове и приношенията кои са единствените, които признават, че всичко принадлежи на Бога? (Битие 14:18-20; 18:19; 26:5; Гал. 3:6-9)
“Десятъчната система води началото си от преди дните на Мойсей. От мъжете се е изисквало да принасят на Бога дарове за религиозни цели преди определената система да се даде на Мойсей, дори още от дните на Адам. Съобразявайки се с Божиите изисквания, те трябваше чрез дарения да изявят своята признателност за Неговите милости и благословения към тях. Това бе продължено чрез следващите поколения и бе изпълнявано от Авраам, който даде десятъци на Мелхиседек, свещеника на Всевишния Бог” („Съвети за настойничеството”, стр. 69).
Поучаване на доброволност
3. Каква беше привилегията на левитите в израилтянското служение? (Числа 18:20, 21; Неемия 10:37)
“Левитите бяха назначени за служители в светилището, затова и не получиха нищо от земята. Живееха общо в отделни градове и се поддържаха от десятъците, (дарбите) и приношенията, посветени на службата пред Господа. Те бяха учителите на народа, гости на всички празненства и навсякъде почитани като служители и представители на Бога. На целия народ бе дадена заповедта: “Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си”. “...левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ твоят Бог им се обеща” (Вт. 12:19; 10:9)”(„Възпитание”, стр. 148, 149).
4. Колко различни десятъци имаше в Израел като нация? Каква беше целта на всеки от тях?
a) първи десятък: Левит 27:30. Тази десета част идваше от всички техни притежания. “Относно първия десятък Господ бе обявил: , ‘Дадох на левиевите чада целия десятък в Израил.’ ” („Ривю и Хералд”, 17 септември 1889, параграф 1.
б) втори десятък: Второзаконие 14:22-27. “Посвещаването на Бога на една десета част от всеки приход, бил той от овощната градина или от житната нива, от стадата и добитъка или от труда на мозъка и ръката; даването на втори десятък за подпомагане на бедните, както и за други благотворителни цели, имаше за цел да напомнят постоянно на народа, че Бог е притежателят на всичко и че това са възможности за тях да бъдат проводници на Неговите благословения. Това бе обучение, приспособено да убива у тях всяка проява на тесногръдо себелюбие и да развива широта и благородство на характера” („Възпитание”,стр. 44.c)
Друг десятък: Второзаконие 14:28, 29.
“Всяка трета година обаче вторият десятък трябваше да се използва у дома за поддържане на левити и бедни, както каза Мойсей: “за да ядат отвътре градовете ти и се наситят” (Второз. 26:12). Този десятък трябваше да образува един фонд, който да се използва за благотворителност и гостоприемство” („Патриарси и пророци”, стр. 530).
Настоящата система за проповядване на благовестието
5. Относно десятъка какво е Божието намерение за онези, които са посветени на проповедничеството? (1 Кор. 9:9, 14; 1 Тим. 5:18; Мал. 2:7)
“Относно този план за поддържане на служителите Павел каза: “Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието”. И по-нататък в посланието си до Тимотей: “Работникът заслужава заплатата си” (1Тимотей 5:18).”
(„ Деяния на апостолите”, стр. 336)
“Нека всеки редовно да проверява своя доход, който е изцяло благословение от Бога и да отделя десятъка като отделен фонд, който да бъде свят на Господа. Този фонд не трябва по никакъв начин да бъде използван за друга потреба; той е посветен единствено за поддръжката на проповядването на Евангелието. След като се отдели десятъкът, нека да се определят дарения и приношения, ’според благосъстоянието, което Господ ви е дал’.” („Ривю и Херадл”, 9 май, 1893) „Съвети за настойничеството”, стр. 81).
6. Наред с десятъка, какво друго принадлежи на Бога? (Второз. 26:1-11; Изх. 22:29; Неемия 10:37; Притчи 3:9)
“Бог е положил ръка върху всички неща, както върху човека, така и върху притежанията му; понеже всичко Му принадлежи. Той казва: „Аз съм собственикът на света, Вселената е Моя, и Аз изисквам от теб да посветиш на Моята служба първите плодове от всичко, което Аз, чрез Моето благословение съм дал в ръцете ти”. Божието слово изявява: не се бави да принесеш първите от своите пожънати плодове. Почитай Господа с дохода си и с първите плодове от цялата си печалба. Този принос, който Той изисква, е знак за нашата преданост към Него” („Съвети за настойничеството”, стр. 72).
7. Каква част се взема от десятъците и първите плодове, получени от униите и се изпраща до Генералната конференция за всесветското църковно мисионско дело? (Числа 18:26; Неемия 10:38)
Приношения
8. Как може да се осъществи Божия план относно доброволността? Как трябва да се прилага принципът на даването? (2 Лет. 24:10; Пс. 96:8; Мал. 3:8)
“Въпросът за даването не е оставен на импулса. Бог ни е дал определено указание във връзка с него. Той е определил десятъците и приношенията като мяра на нашето задължение. И Той желае ние да даваме редовно и системно. Павел писа на църквата в Коринт: ‘Относно дарението за светиите, както дадох заповед на църквите в Галация, така правете и вие. В първия ден от седмицата нека всеки един от вас отделя настрана според колкото Бог му е дал благосъстояние. Нека всеки един редовно да проучва своя доход, който е изцяло благословение от Бога… След като се отдели десятъка, нека да се определят дарения и приношения, според благосъстоянието, което Бог ви е дал’” („Съвети за съботно-училищното дело”,стр. 129, 130).
9. Какъв друг вид приношения трябва да се имат предвид за прогласяването на благовестието? (Ездра 1:6; 1 Лет. 25:7-9)
“Божето дело трябва да се издържа чрез десятъци, дарения и приношения” („Поглед нагоре”, стр. 113).
“Отговорността за даването на големи или малки дарения е лична” („Съвети за настойничеството”, стр. 218).
Опитности с Божия план
10. Каква опитност можем да имаме, ако сме верни? (Пр. 11:25; Мат. 6:19-20)
“Доброволността е една от насоките на Божия дух, а когато изповядващият Божи народ задържи от Господа Неговото в десятъците и приношенията, той ще се изправи пред духовна загуба.… Господ не възнаграждава скъперническата доброволност. Той призовава людете да Го почетат с дохода си и с първите плодове от всичката си печалба…
“Качествата, които е съществено за всички да притежават, са онези, които обозначават пълнотата на Христовия характер – Неговата любов, Неговото търпение, Неговото несебелюбие и Неговата благост…” („Този ден с Бога”, стр. 97, 272).
11. Какви благословения е обещал Бог на всички, които са верни? (Лука 6:38)
“Всички наши благословения идват от щедрата Божия ръка. В отговор на това Той желае хората да показват благодарност, като Му връщат една част чрез десятъци и дарби, в благодарствени жертви, доброволни пожертвувания и приноси за грях” („Деяния на апостолите”, стр. 75).
12. Освен че е собственик на всичко, каква голяма жертва даде Бог за целия човешки род? (1 Йоан. 4:9, 10; Римл. 4:25; 5:6, 7, 10; 2 Кор. 8:9).
|
Съботни уроци 
1. Патриарси и пророци
